Варненски студент в Берлин: Тук след ремонт, асфалтът държи поне 7-8 години
Снимка: Varna24.bg
Варненският студент Сали Светославов е от няколко седмици в Берлин при родственици. Известният с множеството си благородни начинания и доброволчески дела показа усещанията си за.
Ето какво споделя той:
" Началото на месец декември дойдох в немската столица за близо един месец. Знам, че броят на българите в Берлин и въобще в Германия нараства тройно след 2010 година. Знам доста неща от персонален опит, тъй като околните ми живеят тук.
След включването ни в Европейския съюз, пътуването стана доста по-лесно. Първите всеобщи емиграции се случиха тогава. Но настъпването на международната рецесия при започване на века, ускори и потребността от търсене на работа в чужбина. През 2010 година започнаха единици да търсят прехраната си на Запад, а най-предпочитаните страни бяха Германия, Полша, Англия, Франция и други. Лично аз бях очевидец на тези събития преди тъкмо 10 години. Като минаха 1 – 2 години и всеки имаше най-малко един прочут в чужбина, стартира по-големият интерес към работата, която е добре заплатена там. Между 2012 – 2017 година в границите на 5 години се изнесоха в чужбина стотици варненци, а в народен мащаб хиляди може би. Между този интервал имаше към този момент цели фамилии в чужбина. Във Варна познавам десетки фамилии, които към този момент са се открили в огромните градове на Запада. Така стартират историите на стотици познати, другари, комшии, родственици, а и моята в персонален проект.
Всеки българин в чужбина се среща с няколко съществени казуса. Това нормално са: езикът, работата, квартирата. Всеки, който съм попитал е посочвал основно тези три най-важни пречки пред новото определяне тук. С годините и запознанствата с други дългогодишни емигранти нещата към този момент въпреки и малко са по-лесни съгласно мненията на емигрантите.
Варненците в Берлин не са по никакъв начин малко тук те са към 10 000 индивида. Нямат обособени квартали в които се намират те, само че между тях се познават и постоянно виждат. Трудното намиране на квартира и високите цени не разрешава огромен избор и заради тази парични, както се споделя кой където е намерил жилище – там е отседнал. Това за множеството не е проблем да се срещат по паркове, да вървят по кафета и да се виждат, като цяло. От този факт си направих извода, че въпреки всичко обществото ни изпитва потребност от обществен контакт със " свои ". Познават и споделят с чужденци, заради служебни аргументи – работа, квартира, превод на документи и други. А това са хора от турски, немски, арабски генезис. По този мотив бих загатнал, че немската държавна администрация е много отворена към акомодация на чужденците. Както с " насилствени ", по този начин и с други способи съумява да се оправя с интеграцията. В доста здания може да видите надписи на турски, арабски, съветски език. На не малко места към този момент се виждат и български надписи. Прави усещане, че българските емигранти знаят езика, само че не толкоз добре. Голяма част изпитват потребност от преводач при комплицирани административни срещи. Въпреки това се стараят да се научат.
В диалог нашенци споделят, че множеството работят в строителството, в сладкарниците, дюнерджийниците, като хигиенисти, преводачи, куриери и други. Не пропуснаха да споделят, че трудът им постоянно се експлоатира от работодателите. Споделиха, че е доста по-лесно да се работи с немци, в сравнение с с нашенци или немските турци. Интригите, както в родината, по този начин и на непозната територия не липсват, съгласно огромна част от българите в чужбина. Понякога поради злоба, от време на време, поради нещо друго.
Транспорта в Берлин е многолик и комфортен. Общественият превоз е в жълто и съставлява: рейсове, метро и трамвайни линии. Повечето употребяват месечни или тримесечни карти и пътуват постоянно. Разстоянията са дълги, само че превозът е на постоянно. От няколко години наши съграждани тук употребяват персонални коли. Повечето заобикалят персоналните коли, заради многочислени аргументи. Част от тях е скъпата поддръжка тук, високите налози, скъпите застраховки, натоварения трафик и сложното намиране тук-там за паркиране. Споделят, че заплащат и доста санкции, поради неволни неточности по пътя. Многобройните камери са повода, шофиращите да съблюдават прецизно разпоредбите за придвижване. Малки парко-пунктове се виждат към метрото, огромните магазини, административни здания. Тук колоездачът е значима част от немския трафик. Велоалеите са ситуирани на пътното платно и водачите са много толерантни с колоездачите. Българите в Берлин не избират колелото.
Ремонтните действия са нормална част от градската среда и се приема за нормалност подмяната на асфалт да продължи 3 – 4 години. Според нашенци ремонтите не престават толкоз, само че по-късно най-малко 7-8 години няма такива на същото място. На работните места в множеството време не се виждат служащи, а през нощта не се работи. Когато пък се постанова бърз ремонт, тогава то се завършва за доста малко време. Участъците в ремонт са заградени и не са приятна част от градската среда.
В интерес на истината, градската среда не е по-различна от нашата в огромните български градове. Централните елементи се поддържат по-чисти, само че забутаните столични улици са мръсни. На много места в по-крайните квартали може да се забележи изхвърлен огромен боклук, като мебели, техника, остарели килими и така нататък Нашенци настояват, че не са изхвърляли по този метод отпадък, тъй като ги е боязън от санкциите, а други го вършат, тъй като можело някой да прибере по-запазените неща. Определено гледката не е приятна. Събота и неделя кошовете за отпадък са претъпкани и към тях е огромна бедност, само че това се приема всекидневно за огромния град.
Прави усещане, че на всеки 10 метра може да се види панер за боклуци. Преди пандемията събота вечер е време за веселби, улични събирания и всеобщо пиянство на бира. Забелязвани са пияни хора на улицата да спят по пейки, да пускат музика на улицата и други нормални неща за свободния човек на Запада. Неделя е време за отмора и всички магазини са затворени, с изключение на пекарните.
Като студент по Национална сигурност, бих коментирал, че равнището на сигурност тук е високо. Могат да се виждат постоянно патрулиращи служители на реда в метрото, по централните елементи на града. Полицейски коли минават по забутаните улици постоянно. Оборудването и оборудването на чиновниците на реда е на високо софтуерно равнище, а явна е положителната физическа подготовка на служителите на реда. Присъствието им всява почит, в сравнение с досадност и натрапчивост.
Българите се приспособяват елементарно към средата, в която се постанова да живеят с мултикултурно общество и не им пречи да одобряват непознати обичаи, да се преценяват с техните стандарти и да работят върху навиците си, с цел да се интегрират тук. Спазват разпоредбите, поддържат контакт с локалните органи и наложително намират метод да разрешат зародили административни проблеми. Глобите се заплащат допустимо най-скоро, а разпоредбите се съблюдават прецизно. Има несъмнено такива, които се пробват да пробват системата и да минават сред капките, само че не им се получава. При въпрос за какво не съблюдаваме разпоредбите в България и постоянно се опитваме да минаваме сред капките, моят отговор е, че при по-благоприятни стопански условия нашенци се стимулират да съблюдават разпоредбите. Отсъствието на български организации за интеграция, взаимна поддръжка, интензивности, даже отбрана правата на българите тук, е минус за нашите съграждани.
Културни, религиозни и други събития не са част от всекидневието на българина, работещ в чужбина. При огромни немски или други концерти и събития, те ги посещават, само че имат и потребност от български. Прави усещане, че българите наблюдават събитията в Родината и ги разясняват интензивно между тях, само че постоянно съпоставят всичко с немската действителност. Тук е моментът да загатна мнението си, че в случай че чакаме някаква смяна в България, тя е допустима да пристигна с българите от чужбина. Те директно виждат и ползват в живота си модерния свят и биха работили за по-добри условия в Родината. Факт е, че емигрантите имат огромен принос в българската стопанска система със средствата, които пращат в България. Не е загадка, че българите по празници и всяко лято мечтаят да бъдат в Родината си. Всеки има очаквания, че някой ден ще се завърне в България ".
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Варненският студент Сали Светославов е от няколко седмици в Берлин при родственици. Известният с множеството си благородни начинания и доброволчески дела показа усещанията си за.
Ето какво споделя той:
" Началото на месец декември дойдох в немската столица за близо един месец. Знам, че броят на българите в Берлин и въобще в Германия нараства тройно след 2010 година. Знам доста неща от персонален опит, тъй като околните ми живеят тук.
След включването ни в Европейския съюз, пътуването стана доста по-лесно. Първите всеобщи емиграции се случиха тогава. Но настъпването на международната рецесия при започване на века, ускори и потребността от търсене на работа в чужбина. През 2010 година започнаха единици да търсят прехраната си на Запад, а най-предпочитаните страни бяха Германия, Полша, Англия, Франция и други. Лично аз бях очевидец на тези събития преди тъкмо 10 години. Като минаха 1 – 2 години и всеки имаше най-малко един прочут в чужбина, стартира по-големият интерес към работата, която е добре заплатена там. Между 2012 – 2017 година в границите на 5 години се изнесоха в чужбина стотици варненци, а в народен мащаб хиляди може би. Между този интервал имаше към този момент цели фамилии в чужбина. Във Варна познавам десетки фамилии, които към този момент са се открили в огромните градове на Запада. Така стартират историите на стотици познати, другари, комшии, родственици, а и моята в персонален проект.
Всеки българин в чужбина се среща с няколко съществени казуса. Това нормално са: езикът, работата, квартирата. Всеки, който съм попитал е посочвал основно тези три най-важни пречки пред новото определяне тук. С годините и запознанствата с други дългогодишни емигранти нещата към този момент въпреки и малко са по-лесни съгласно мненията на емигрантите.
Варненците в Берлин не са по никакъв начин малко тук те са към 10 000 индивида. Нямат обособени квартали в които се намират те, само че между тях се познават и постоянно виждат. Трудното намиране на квартира и високите цени не разрешава огромен избор и заради тази парични, както се споделя кой където е намерил жилище – там е отседнал. Това за множеството не е проблем да се срещат по паркове, да вървят по кафета и да се виждат, като цяло. От този факт си направих извода, че въпреки всичко обществото ни изпитва потребност от обществен контакт със " свои ". Познават и споделят с чужденци, заради служебни аргументи – работа, квартира, превод на документи и други. А това са хора от турски, немски, арабски генезис. По този мотив бих загатнал, че немската държавна администрация е много отворена към акомодация на чужденците. Както с " насилствени ", по този начин и с други способи съумява да се оправя с интеграцията. В доста здания може да видите надписи на турски, арабски, съветски език. На не малко места към този момент се виждат и български надписи. Прави усещане, че българските емигранти знаят езика, само че не толкоз добре. Голяма част изпитват потребност от преводач при комплицирани административни срещи. Въпреки това се стараят да се научат.
В диалог нашенци споделят, че множеството работят в строителството, в сладкарниците, дюнерджийниците, като хигиенисти, преводачи, куриери и други. Не пропуснаха да споделят, че трудът им постоянно се експлоатира от работодателите. Споделиха, че е доста по-лесно да се работи с немци, в сравнение с с нашенци или немските турци. Интригите, както в родината, по този начин и на непозната територия не липсват, съгласно огромна част от българите в чужбина. Понякога поради злоба, от време на време, поради нещо друго.
Транспорта в Берлин е многолик и комфортен. Общественият превоз е в жълто и съставлява: рейсове, метро и трамвайни линии. Повечето употребяват месечни или тримесечни карти и пътуват постоянно. Разстоянията са дълги, само че превозът е на постоянно. От няколко години наши съграждани тук употребяват персонални коли. Повечето заобикалят персоналните коли, заради многочислени аргументи. Част от тях е скъпата поддръжка тук, високите налози, скъпите застраховки, натоварения трафик и сложното намиране тук-там за паркиране. Споделят, че заплащат и доста санкции, поради неволни неточности по пътя. Многобройните камери са повода, шофиращите да съблюдават прецизно разпоредбите за придвижване. Малки парко-пунктове се виждат към метрото, огромните магазини, административни здания. Тук колоездачът е значима част от немския трафик. Велоалеите са ситуирани на пътното платно и водачите са много толерантни с колоездачите. Българите в Берлин не избират колелото.
Ремонтните действия са нормална част от градската среда и се приема за нормалност подмяната на асфалт да продължи 3 – 4 години. Според нашенци ремонтите не престават толкоз, само че по-късно най-малко 7-8 години няма такива на същото място. На работните места в множеството време не се виждат служащи, а през нощта не се работи. Когато пък се постанова бърз ремонт, тогава то се завършва за доста малко време. Участъците в ремонт са заградени и не са приятна част от градската среда.
В интерес на истината, градската среда не е по-различна от нашата в огромните български градове. Централните елементи се поддържат по-чисти, само че забутаните столични улици са мръсни. На много места в по-крайните квартали може да се забележи изхвърлен огромен боклук, като мебели, техника, остарели килими и така нататък Нашенци настояват, че не са изхвърляли по този метод отпадък, тъй като ги е боязън от санкциите, а други го вършат, тъй като можело някой да прибере по-запазените неща. Определено гледката не е приятна. Събота и неделя кошовете за отпадък са претъпкани и към тях е огромна бедност, само че това се приема всекидневно за огромния град.
Прави усещане, че на всеки 10 метра може да се види панер за боклуци. Преди пандемията събота вечер е време за веселби, улични събирания и всеобщо пиянство на бира. Забелязвани са пияни хора на улицата да спят по пейки, да пускат музика на улицата и други нормални неща за свободния човек на Запада. Неделя е време за отмора и всички магазини са затворени, с изключение на пекарните.
Като студент по Национална сигурност, бих коментирал, че равнището на сигурност тук е високо. Могат да се виждат постоянно патрулиращи служители на реда в метрото, по централните елементи на града. Полицейски коли минават по забутаните улици постоянно. Оборудването и оборудването на чиновниците на реда е на високо софтуерно равнище, а явна е положителната физическа подготовка на служителите на реда. Присъствието им всява почит, в сравнение с досадност и натрапчивост.
Българите се приспособяват елементарно към средата, в която се постанова да живеят с мултикултурно общество и не им пречи да одобряват непознати обичаи, да се преценяват с техните стандарти и да работят върху навиците си, с цел да се интегрират тук. Спазват разпоредбите, поддържат контакт с локалните органи и наложително намират метод да разрешат зародили административни проблеми. Глобите се заплащат допустимо най-скоро, а разпоредбите се съблюдават прецизно. Има несъмнено такива, които се пробват да пробват системата и да минават сред капките, само че не им се получава. При въпрос за какво не съблюдаваме разпоредбите в България и постоянно се опитваме да минаваме сред капките, моят отговор е, че при по-благоприятни стопански условия нашенци се стимулират да съблюдават разпоредбите. Отсъствието на български организации за интеграция, взаимна поддръжка, интензивности, даже отбрана правата на българите тук, е минус за нашите съграждани.
Културни, религиозни и други събития не са част от всекидневието на българина, работещ в чужбина. При огромни немски или други концерти и събития, те ги посещават, само че имат и потребност от български. Прави усещане, че българите наблюдават събитията в Родината и ги разясняват интензивно между тях, само че постоянно съпоставят всичко с немската действителност. Тук е моментът да загатна мнението си, че в случай че чакаме някаква смяна в България, тя е допустима да пристигна с българите от чужбина. Те директно виждат и ползват в живота си модерния свят и биха работили за по-добри условия в Родината. Факт е, че емигрантите имат огромен принос в българската стопанска система със средствата, които пращат в България. Не е загадка, че българите по празници и всяко лято мечтаят да бъдат в Родината си. Всеки има очаквания, че някой ден ще се завърне в България ".
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ